Късното проговаряне. Няма място за паника!

Реклама

За някои деца проговарянето е естествен и лесен процес, докато за други се свързва с известни трудности. Безпокойството на родителите се увеличава, когато прочетат в интернет или в печата популярни скали за детското развитие, когато чуят първите думи на познатите от парка деца или когато изслушат разказа за постиженията им от техните майки.

Препоръчваме ви следните продукти за добро здраве с Безплатна Доставка:

Зелена енергияКоластра КолАктив 3

“Децата, които проговарят по-късно са нормални и се развиват психически напълно добре”, сочат данните от проучване публикувано в списание Pediatrics, 2011.

Учени от Института за изследване на детското здраве към университета в Пърт, Южна Австралия, с ръководител доц. Андрю Уайтхаус, са проследили развитието на 2868 деца от 2 до 17 годишна възраст. В изследването са били включени над 1400 родители на деца на две години, които е трябвало да попълнят най-напред Скала за езиково развитие. Тя е съдържала списък от 310 думи, разделени по категории. Инструкцията е била да се оградят думите, които спонтанно се появяват в продукцията на детето. Авторите подчертават, че използваната методика е отговаряла на критериите за валидност и надеждност на резултатите. Децата с нисък сбор от точки (под 15%) са били идентифицирани като късно проговорили. Данните сочат, че такова е било всяко едно на десет деца. По този начин е била сформирана експерименталната група (ЕГ).

Родителите на децата от нея са били помолени да попълнят и стандартизирана Скала за измерване на поведението. След началото на тестуването участниците са били проверявани на 5, 8, 10, 14 и 17 годишна възраст. Данните получени от втората Скала са били обособени в три категории – общо поведение, вътрешни и външни прояви на поведението. Допълнително са били отчитани фактори като възраст и образование на родителите, доходи, дали биологичният баща живее заедно със семейството, употреба на алкохол, цигари и др.

“Забавеното развитие на експресивната страна на езиковата система (употребата на думи в активния речник на детето) само по себе си не е рисков фактор за появата на емоционални или поведенчески разстройства”, е становището на екипа. 24 месеца е възраст, която се характеризира с големи различия между децата. Вместо паника те препоръчват подход “виж и почакай”, което означава, че ако останалите умения в двигателната и когнитивна сфера са добри, няма място за безпокойство.

Отчетените от учените проблеми в поведението, например вътрешни прояви като страхливост, срамежливост, хипоактивност, които са били регистрирани при 13% от късно проговорилите участници в сравнение с 8% от децата с реч в норма и външните прояви като гневливост, избухливост, импулсивност и разрушителност са изчезнали след обогатяване на речника и развитие на езика.

Горното заключение е било подкрепено и от Caufield et al., под чието ръководство са се провеждали задачите за разбиране и назоваване за двете групи – ЕГ (късно проговорили деца) и КГ (деца с езикова система в норма).

Той е посочил, че и двете групи са изпълнявали еднакво успешно задачите свързани с разбиране, които са изисквали невербален отговор като посочване или подаване. При задачите за назоваване, изискващи вербален отговор, са били отчетени повече гневни избухвания и раздразнителност в ЕГ.

Според резултатите от проучването вероятността късно проговорилите деца да страдат от емоционални или поведенчески разстройства в ранна възраст съществува, но основният извод е, че стига да нямат здравословни проблеми като синдроми, в клиничната картина, на които езиковият дефицит е само един от симптомите, те догонват връстниците си до 5 годишна възраст и преодоляват всички различия.

Причината за особеностите в поведението им, според учените, се дължи на беден речник, който ограничава ефективното общуване и възможността да бъдат разбирани. Когато думите нарастнат, а изказът се разшири проблемът се решава. С подкрепата на семейството или помощта на специалист, късно проговорилите деца настигат връстниците си като във възрастов план не присъстват типичните за ранното им детство емоционални или поведенчески особености. Важно е това да се случи в периода на предучилищна възраст преди детето да тръгне на училище.

Източник: APA

Submit your review
1
2
3
4
5
Submit
     
Cancel

Create your own review

Maika.bg
Average rating:  
 0 reviews

Прочети още:

Leave a Comment